Как празнува 3.март България !

,,Натежали от времето ,спомени
Записва се в съзнанието ни всеки миг от преживяното
А ние вървим устремено , и времето бавно изменя ни
Към един по- различен свят на съществуване .,,


Красива и дълга е историята на България .Ценни празници, нарисувани красиви картини от известни художници , написани песни от велики композитори и поети
Спомените на един народ са скъпи, запазени ,скътани дълбоко в паметта му…
Има и една много малка ,но важна част ,която съществува в сърцата на българите – празниците. Весели ,тъжни ,но всеки със своята история.
Не само в нашите сърца са запазени късчета малки и съкровени моменти , а и в сърцето на България . Ето защо пламъкът за нещо ценно в сърцето е и пазен чрез един от най-великите празници за българския народ –Трети март . Преди години той не е бил официален празник .
Но в далечното минало този ден е бил ден на битки , страдания , болка,сълзи в очите на хората и рядко, някъде там в тъмното, са се срещали и искрици радост и любов ,които са радвали всяко измъчено сърце.
Тъмно .Запъхтени вървят хората и ден след ден се питат какво ще последва
Какво ще се случи след всяка една тяхна стъпка .Какво е необходимо да направят, за да се освободят от това, което е като дреха прилепнала към тях…
Често щастието е заменяно със славните спомени,когато и ние сме имали свободна държава.
Разбира се, не остава настрана и робското ежедневие и тегло, което сполетявало българските семейства .
Това как да защитиш своите деца , своята съпруга и други роднини.Как ще запазиш своя народ след тези опустошителни убийства и отвличания. Тъжно е ,когато се връщам назад . Сякаш разлиствам някоя стара книга и прахът от листите й ме задушава , а пред очите ми изчезват и се появяват други картини ,с по-различна история Но нека вече не говорим за миналите времена . Спомнихме си нещо старо ,останало от историята ни.Нека да затворим книгата ,поне за минутка .
Интересен е въпросът : Как празнува днес България ? Какво правим,за да не забравим свещения празник Трети март ?
Във всички градове и селца той не е забравен . Във всяка къща от уста на уста го обсъждат и разказват историята му на младите ,които още не я знаят , но въпреки това искат да я чуят от по-възрастните.Като дълга приказка …………
Днес Трети март се отбелязва по много разнообразни начини.
Над повечето къщи българите дигат гордо националното знаме.
Пеят се възрожденски песни , казват се тържествени слова от президента и много министри . Отслужва се заупокойна молитва за загиналите за свободата на България. Задължителен е военният ритуал и поднасянето на венци и цветя на паметниците на загиналите.
Четат се гордо имената на нашите герои , свързани с борбите ни за свобода :Чавдар войвода , Христо Ботев , Васил Левски , Никола Симов -Куруто ,Райна Княгиня, българските опълченци,генерал Гурко и много други.
Вечерта във всеки по-голям български град има митинг-заря ,който осветява свободното българско небе.За него те мечтаеха…
Трети март е Ден на свободата,
Трудно е с няколко думи да обхванем вълнението на поколенията, в очакването на тази свещена дата. Един календарен лист не може да покаже цялото великолепие на този най-български ден, огрял земята ни с дълго чаканата свобода . А само в историята ще останат студовете и жегата, кървавите битки при Шипка и Шейново, долината на мъртвите край Плевен, но паметта на народа ще продължава да показва обичта към Дядо Иван.. Нашият народ е готов и достоен за своя Трети март. Ден, който трябва да се помни винаги и от всички.

,,… жестокостта отмина, а мъките отпътуваха като някой влак
Сега не е същото , както беше преди , но е по – добре и това вече не ни тежи…,,


Полина Цанева