неделя, 28 ноември 2010 г.

:)

Здравейте!

За малко забравих този сайт. Не ми остава време. Но ще се опитам да публикувам всеки ден по нещо ново и интересно.. :)


Полина

петък, 2 юли 2010 г.

Как празнува 3.март България !

,,Натежали от времето ,спомени
Записва се в съзнанието ни всеки миг от преживяното
А ние вървим устремено , и времето бавно изменя ни
Към един по- различен свят на съществуване .,,


Красива и дълга е историята на България .Ценни празници, нарисувани красиви картини от известни художници , написани песни от велики композитори и поети
Спомените на един народ са скъпи, запазени ,скътани дълбоко в паметта му…
Има и една много малка ,но важна част ,която съществува в сърцата на българите – празниците. Весели ,тъжни ,но всеки със своята история.
Не само в нашите сърца са запазени късчета малки и съкровени моменти , а и в сърцето на България . Ето защо пламъкът за нещо ценно в сърцето е и пазен чрез един от най-великите празници за българския народ –Трети март . Преди години той не е бил официален празник .
Но в далечното минало този ден е бил ден на битки , страдания , болка,сълзи в очите на хората и рядко, някъде там в тъмното, са се срещали и искрици радост и любов ,които са радвали всяко измъчено сърце.
Тъмно .Запъхтени вървят хората и ден след ден се питат какво ще последва
Какво ще се случи след всяка една тяхна стъпка .Какво е необходимо да направят, за да се освободят от това, което е като дреха прилепнала към тях…
Често щастието е заменяно със славните спомени,когато и ние сме имали свободна държава.
Разбира се, не остава настрана и робското ежедневие и тегло, което сполетявало българските семейства .
Това как да защитиш своите деца , своята съпруга и други роднини.Как ще запазиш своя народ след тези опустошителни убийства и отвличания. Тъжно е ,когато се връщам назад . Сякаш разлиствам някоя стара книга и прахът от листите й ме задушава , а пред очите ми изчезват и се появяват други картини ,с по-различна история Но нека вече не говорим за миналите времена . Спомнихме си нещо старо ,останало от историята ни.Нека да затворим книгата ,поне за минутка .
Интересен е въпросът : Как празнува днес България ? Какво правим,за да не забравим свещения празник Трети март ?
Във всички градове и селца той не е забравен . Във всяка къща от уста на уста го обсъждат и разказват историята му на младите ,които още не я знаят , но въпреки това искат да я чуят от по-възрастните.Като дълга приказка …………
Днес Трети март се отбелязва по много разнообразни начини.
Над повечето къщи българите дигат гордо националното знаме.
Пеят се възрожденски песни , казват се тържествени слова от президента и много министри . Отслужва се заупокойна молитва за загиналите за свободата на България. Задължителен е военният ритуал и поднасянето на венци и цветя на паметниците на загиналите.
Четат се гордо имената на нашите герои , свързани с борбите ни за свобода :Чавдар войвода , Христо Ботев , Васил Левски , Никола Симов -Куруто ,Райна Княгиня, българските опълченци,генерал Гурко и много други.
Вечерта във всеки по-голям български град има митинг-заря ,който осветява свободното българско небе.За него те мечтаеха…
Трети март е Ден на свободата,
Трудно е с няколко думи да обхванем вълнението на поколенията, в очакването на тази свещена дата. Един календарен лист не може да покаже цялото великолепие на този най-български ден, огрял земята ни с дълго чаканата свобода . А само в историята ще останат студовете и жегата, кървавите битки при Шипка и Шейново, долината на мъртвите край Плевен, но паметта на народа ще продължава да показва обичта към Дядо Иван.. Нашият народ е готов и достоен за своя Трети март. Ден, който трябва да се помни винаги и от всички.

,,… жестокостта отмина, а мъките отпътуваха като някой влак
Сега не е същото , както беше преди , но е по – добре и това вече не ни тежи…,,


Полина Цанева

Как мога да променя света чрез...?

Заобиколени от всичко онова, което гради нашето съществуване, от всичко, което ни кара понякога да плачем, понякога да се заливаме от смях, да се гневим, да се усмихваме и да се чувстваме влюбени, ние се опитваме да го променим, да го нагодим към себе си и към представите си за него. Него - света, който ни заобикаля.
Всеки човек е една малка прашинка сред многото и едва ли тя би могла сама да промени целия свят. Но тази малка прашинка може да промени себе си, ако пожелае.Със своята промяна тя променя и хората, до които се докосва в своя живот, а те променят своите близки и така се разлива вълна, способна да достигне до най-отдалечените брегове на нашия свят и да го промени. Най-силна ще е тя при мен, защото аз съм нейният създател и постепенно ще отслабва, докато докосва сърцата на другите край мен, ще избледнява и ще става все по- слаба, докато спре в нозете на някой далечен бряг…
Как мога да променя света? Като променям себе си по малко. В ръцете ми като магически пръчици са съсредоточили своята сила изкуството, науката, спорта…
Нужно е само да докосна с тях някого. Картините, музиката, словото, фотографията, танца са пълни с красота и сила и носят посланието на своите създатели. Те нямат нужда от ключе, за да проникнат в сърцата на хората и да променят нещичко.Те имат силата да бъдат близо до нас, край нас, в нас…
Как мога да променя света? Чрез своите идеи и планове, чрез своите вече изречени думи, от които се раждат понякога и действията. Аз мога да променям света чрез добро, когато давам всичко от себе си,без да оставям в сърцето си място за гнева и омразата.
Какво бих променила в себе си , за да променя света? За това съм се питала още от малка, когато ми се искаше да махна с вълшебна пръчица и да се появи красив дворец или пък куклата от витрината изведнъж да се озове в ръцете ми, заедно с колелото, за което татко казваше, че трябва да почакам, докато ми го купят, а аз не исках да чакам, исках сега…Питам се за същото и днес, но вече по-други са мечтите ми, пораснали са и си казвам : Дали не трябва да бъда по-смела и повече да обичам себе си, да съм по- искрена и по-отворена към другите. Но знам , че трябва да следвам докрай и да доразвивам идеите и мечтите си.Опитвам се да го правя малко по малко, а до мен, също така смело, се втурва напред към мечтите си моята сестричка.Ние двете можем да променим света.
Как мога да променя света? Ако моите длани с любов пазят цвете, животно,птица, утре това ще правят и хората, които ме обичат, а по-късно и децата ми; ако аз всеки ден извървявам пеш разстоянието до работата си и се откажа от удобството на автомобила си поне няколко пъти в седмицата, утре децата ми на път за работа ще завъртят педалите на велосипедите си, а кой знае, може би техните деца, които вече ще знаят да пазят природата, може би те ще измислят някакъв нов вид енергия, нов вид автомобили, които няма да убиват Земята ни. И така-във всичко и навсякъде.
За да променим света, трябва просто да променим себе си към по-добро, за да могат другите хора които виждат нещо добро в нас, да поискат и те да се променят.Така- един по един, стъпка по стъпка, ден подир ден -променяй това ,което можеш около себе си и остави и на другите да го правят . За могат всички хора да се докоснат до промяната , да я помечтаят, да я почувстват и да я сътворят.


Полина Цанева

събота, 10 април 2010 г.

четвъртък, 25 март 2010 г.

вторник, 23 март 2010 г.