понеделник, 21 декември 2009 г.

Снимчици



Фотография



В ръката си имах живот
и с него нарисувах слънцето,
бледо жълто в студената есен
леко усмихнато заради големия студ,
но въпреки това щастливо .

Открих с една стъпка други неща
по-красиви ,невиждани някога .
и красиви илюзии въртят се в главата ми,
за да заблудят и да тръгна след тях.

В ръката си имах живот
и с него намерих нови лица
някои плачеха ,други се смяха ,
но всеки със свойта съдба .

Молба за прошка



Трохичка любов ми дари
сърцето боли натъжено.
Прости разгневения вик
и твоята душа наранена.


Приятелко моя любима,
със мен си във радост,в беди.
Благодаря от сърце ,че те има...
Ти оцветяваш с радост моите дни

Утрото на любовта



Като огнен залез ,зад завоя

като песен бисерна вода

пак ще дойда и ще се помоля

за света ,за всички хубави неща.

Като птица след безкрайния си полет,

като дума сред безброй слова

ще играя сред тревичките на воля

и ще чакам утрото на любовта .

Очакване



Разлива се широко самотата,
река червена бавно си тече.
Сърцето бие лудо в тишината,
и плаче ,като мъничко дете.
И плаче!Не докосва мрака.
Лицето ми е побеляло в самота .
Очаквам да почукаш на душата ми.
И да отвориш моята врата.

неделя, 20 декември 2009 г.

Уловено



Намери ме



Намери ме в шумящата гора,
в тишината на реката.
Намери ме в сладките неща,
съществуващи в сънищата .
Намери ме в тихия мрак
облякъл целия свят .
Намери ме в ритъма на звуците,
и в стъпките на тайнствена следа .
Намери ме в уханието на цветята
и в усмивките на детските лица .
Намери ме .

Мили спомени добри


Леко скърцане на люлка,
цветен полъх на игра.
Слънце,радост и целувка
затрептяли във ноща .
Цветни капчици в очите,
нежни думички дори.
Топли длани и усмивки
мили спомени добри .

Приказка


Полюля нежно зимния ветрец
изсъхналите жълти листи
и в този късен зимен час
снежната покривка се събуди.
Разтърси своята глава,
отвори зимните си бели устни
сякаш излезе от приказка една
със истински-вълшебни листи

Посред нощ

Посред нощ с пеперудите играя
летя с птиците крилати
с хвърчилото след вятъра
лудешки бягам,
с щурчетата пеем красиви песни.
След дъжда подреждам цветовете на дъгата
и създавам слънчева усмивка
на земята светло стана ,
а в мен се ражда мъничка въздишка.
Посред нощ с пеперудите играя
обикалям ги с лудешки смях
по уличките прашни бягам
след големи огнени слънца.

събота, 19 декември 2009 г.