Очакване

Разлива се широко самотата,
река червена бавно си тече.
Сърцето бие лудо в тишината,
и плаче ,като мъничко дете.
И плаче!Не докосва мрака.
Лицето ми е побеляло в самота .
Очаквам да почукаш на душата ми.
И да отвориш моята врата.